Приказки на народите

Врана, както си летяла,
бучка сиренце съзряла.
Кацнала тя на дръвце
сладко да го изяде.
Кума Лиса я видяла.
Под дървото тихо спряла,
после вдигнала глава –
занареждала така:
„Здравей, Вранке, хубавице,
ненагледна ми сестрице.
Най-красивите пера
имат твоите крила!”
Вранка слушала, мълчала.
Сиренцето си държала.
Но Лисана продължила,
с нови ласки я дарила:
„А вълшебният ти глас
слушам винаги в захлас.
Мила Вранке, я запей,
мъката ми поразсей.”
Враната не издържала.
Без да мисли, тя запяла.
Сиренцето изтървала.
Кума Лиса го…

Лилия ВЕЛЧЕВА
От книгата ми „Приказки за теб”